Тема На Броя

ШЛ предизвикателствата пред операторите

Network World

Залагането само на мобилния широколентов достъп не е панацея, пакетните тройни и четворни услуги биха обрали колебанията на отделните пазари 
След Световния мобилен конгрес в Барселона светът на телекомуникациите сякаш говори само за едно – LTE мрежи, необходими за огромното нарастване на мобилния трафик, предизвикан от масовото нахлуване на смартфони и таблети. На развитите пазари, където започва разгръщането на технологията от четвърто поколение, възможностите на крайните потребители да плащат допълнително за по-бърза връзка са по-големи, а и не им липсва желание за това (вж. изследването на стр. 21). От друга страна, разходите в тези страни за здравни услуги, образование, забавления са значително по-високи и внедряването на иновативни приложения за мобилно здравеопазване, мобилни плащания, мобилно обучение и игри би се възвърнало много по-бързо. Все пак от Yankee предупреждават, че операторите и инфраструктурните доставчици винаги надценяват краткосрочното търсене на нови безжични технологии, което се случва сега и с 4G. До края на 2011 г. най-значимата 4G технология LTE ще обхваща едва 0,04% от всички мобилни линии, като проникването в САЩ например ще е под 0,33%, добавят анализаторите. 
Данните на Евростат към 1 януари 2010 г. за България, показват, че 33% от българските домакинства разполагат с широколентов достъп до Интернет при средно ниво за ЕС от около 60 на сто. Проникването на ШЛ интернет в домовете в отделните региони силно се различава, като за Югозападния регион то надхвърля 37 на сто, а в Северозападния и Североизточния региони то е съответно 24 и 17 на сто. Същевременно над 17% от големите и около 10 на сто от средните компании у нас осигуряват на своите служители отдалечена връзка от дома до корпоративните ИТ системи. 
Важно за инвестиционните планове на операторите е и потенциалът на крайните клиенти и предприятията да използват новите високоскоростни услуги. 
Над 60 на сто от фирмите в България ползват под някаква форма административни е-услуги в края на 2009 г. при средно 72 на сто за целия ЕС.
Отделните потребители пък най-често ползват Интернет за обмен на е-писма (над 80 на сто от Интернет потребителите у нас), около 61% търсят различна информация, над 46% четат онлайн вестници и списания, близо 27 на сто ползват онлайн резервации за пътувания, а 20 на сто изтеглят софтуер, показват данните на НСИ. Същевременно Интернет банкирането е практика за едва 5,7% от интернет потребителите, а на онлайн покупка на стоки и услуги разчитат около 2,3%. Под 15 на сто ползват Интернет за взаимодействие с държавни институции, като предимно са търсели информация и бланки, а едва 5,6 на сто са изпращали онлайн попълнени формуляри. 
Свиването на приходите
Икономическата криза се отразява не само на икономическите субекти, а и на отделните домакинства, като всички потребители все повече търсят начини да намалят разходите си за телекомуникационни услуги, като тази теза се налага в рекламите на всички телеком играчи. Засилената конкуренция, кризата и регулаторните мерки за намаляване на цените на едро за терминиране на мобилните разговори, инициирани в конкурентни мрежи намаляват от 2009 г. насам приходите и печалбите на повечето играчи на телекомуникационния пазар. По данни на Евростат През 2008 г. бе отбелязан пикът на приходите от е-съобщителни услуги – над 1,813 млрд. евро, като през 2009 г. постъпленията спаднаха до 1,7 млрд. евро, а през 2010 г. се очаква да бъде отчетен допълнителен спад от над 5 на сто. При фиксираните мрежи приходите от 287 млн. евро намаляха до 235 млн. евро през 2009 г., а за 2010 г. се очаква още поне 10-процентно намаление.


Виваком отчете 4-процентно намаление на общите си приходи за 2010 г. спрямо 2009 г. до 893,6 млн. лв., като постъпленията й от мобилни услуги са скочили с 30 на сто до 332,7 млн. лв., докато приходите й от фиксирани линии са намалели със 17 на сто до малко над 560,9 млн. лв. Подобна е картината и при другите два големи оператора. Мобилтел отчете с 8,2 на сто по-малко приходи за 2010 г., или 564,5 милиона евро, както и 8 на сто спадане на средния месечен приход от абонат – от 9,1 евро за 2009 г. на 8,3 евро през 2010. Подобен спад от 8,3 на сто спад на постъпленията регистрира и Глобул - 827,9 млн. лв. приходи за 2010 г. спрямо 903 млн. лв. година по-рано. От останалите големи телекоми единствено от Булсатком може да се очаква увеличение на приходите за 2010 г., тъй като през цялата минала година сателитният ТВ оператор изкупуваше средноголеми LAN оператори от по-малките населени места с добра абонатна база, покривайки с Интернет услуги постепенно и големи градове като София (Люлин Нет, София Онлайн и United Net), Варна, Пловдив и др. 
Пазарът на широколентов интернет
Технологиите на базата на DSL имат дял от 32% на пазара на дребно за широколентов достъп до интернет към януари 2010 г. Освен от историческият оператор БТК достъп на дребно чрез ADSL се предлага от още двама алтернативни оператора (чрез bitstream) – Орбител от средата на 2008 г. и Некском България от средата на 2009 г.
Делът на мрежите за разпространение на радио и ТВ програми в пазара на дребно на ШЛ достъп в България по брой абонати е 13%. Кабелните оператори в България започнаха да разгръщат LAN мрежова инфраструктура в селища, в които в момента не се предлагат ШЛ услуги на населението, използвайки своите мрежи за разпространение на радио и ТВ.
Локалните мрежи (LAN) са основната технология за ШЛ достъп до Интернет в България, обслужвайки 54% от потребителите. Въпреки това най-големият LAN оператор има дял от едва 6,9% от пазара на дребно. Повечето локални мрежи работят на базата на технологията оптика до сградата FTTB, като използват UTP/FTP кабел (неекранирана/екранирана усукана медна двойка) за достигане до крайния клиент. „Според обясненията на КРС в LAN мрежите вече навлиза и технологията оптика до дома (FTTH), като се очаква тази тенденция да се развие в бъдеще, макар и сравнително бавно. БТК не експлоатира LAN мрежи в момента, нито възнамерява да разгръща такива на базата на FTTH, FTTC или FTTN“, пише в забележките на Еврокомисията по повод направения от регулатора анализите на пазара на ШЛ интернет на едро в България и на пазара за предоставяне на физически достъп на едро до мрежова инфраструктура у нас. 
- Технологията оптика до дома (FTTH), 63% от която е тип пасивна оптична мрежа (PON), е с дял от 1% от обема на пазара на дребно (на нея разчита почти само Спектър Нет), оптика до сградата (FTTB) държи 17%, а FTTC/FTTN – 8%. FTTH се ползва основно за свързване на предприятия към интернет и се въвежда главно от LAN оператори.
„Въпреки че КРС смята, че е технически възможно предоставянето на интернет на едро през локални мрежи, има няколко правни ограничения за това относно монтажа и контрола на кабелната мрежа в сградите. Необходими са допълнителни инвестиции от страна на искащия достъп LAN оператор (например съвместно разполагане (колокиране), пренос), за да бъде осъществен този вид достъп. Повечето LAN мрежи обаче разчитат на въздушни кабели, които се влияят от метеорологичните условия и по тази причина са по-несигурни. До момента няма предлагане на услуги за достъп на едро чрез LAN мрежи и дори да възникне подобно предлагане, операторите биха имали проблеми с продажбата на тези услуги поради раздробеността на пазара и тяхното ограничено покритие“,  коментират от ЕК.
- Достъпът на базата на CaTV не може да замести достъпа чрез абонатни линии поради редица функционални и технологични ограничения, например недостатъчно пространство за съвместно разполагане, ограничен спектър за връзка от абоната към мрежата или обстоятелството, че само някои мрежи позволяват двупосочен пренос на данни, необходим за ШЛ достъп. Двата основни кабелни оператора Кейбълтел и Евроком, които се обединиха в компанията blizoo, предлагат услуги общо на 4,2% от домакинствата в България, представляващи 1,6% от населението. Предвид големите инвестиции за CMTS покритие новите участници на пазара предпочитат да изграждат свои собствени мрежи или да закупуват необвързан достъп до абонатни линии (LLU) от историческия оператор.
БТК има мрежа с национално покритие и предоставя ШЛ достъп на 79% от населението на България в 968 селища в края на 2009 г. (трикратно увеличение спрямо 2007 г.). Освен това по-голямата част от каналната инфраструктура принадлежи на БТК. Въпреки че някои LAN оператори разполагат със собствена подземна инфраструктура от оптични трасета и ползват малка част медни кабели, 98% от всички LAN доставчици държат пазарен дял под 1%, като най-големите LAN мрежи покриват само 5 -6 района, а 55 на сто от тях обслужват само 1 район. 
- Въпреки че LAN мрежите, включително изградените с безжична свързаност (RLAN), продължават да са основната технология за фиксиран широколентов достъп, пазарният им дял е намалял с 3% за периода 2007 до 2009 г. Това, според КРС, облагодетелства основно БТК, която започна да предлага ADSL услуги едва през 2004 г. В края на 2009 г. нейният дял в общия брой абонати на ШЛ интернет е достигнал 31 на сто, като и според думите на самата компания, увеличаването на броя ADSL абонати е най-голямо – над 89%. Същевременно БТК е единственото предприятие, което предлага битстрийм достъп, въпреки че има подписани договори за предоставяне на такива услуги с още 7 телекома – Орбител, Некском, Спектър Нет, НЕТ ИС Сат, Вестител, Нет 1 и Еволинк. Броят на абонатите, получаващи такива услуги от алтернативните оператори Орбител и Некском, обаче е незначителен – под 0,002% от всички ADSL потребители. 
Вследствие на анализите на двата пазара, КРС наложи на БТК задължения за осигуряване на достъп и използване на елементи от мрежата й и свързаната с нея инфраструктура, обхващащо сегашната и бъдеща FTTC/FTTN инфраструктура, като задължението включва съвместно разполагане, линии за пренос, достъп до „тъмно влакно“ (макар че цените и условията за това да са на базата на свободно търговско договаряне), достъпа до системите (и софтуера) за поддръжка и експлоатация, както и до подземната канална мрежа. Отпада обаче задължението за достъп до кули и прилежащи сгради, които са прехвърлени на дружеството НУРТС България.
От регулатора искат и редовно предоставяне на информация относно миграцията на БТК към мрежи от ново поколение (NGN), като при всяка промяна в топологията на мрежата БТК трябва да уведоми алтернативните телекоми за демонтирането на съществуващи точки за връзка една година преди планираната промяна, като им бъде осигурен равностоен достъп.
Пакетните предложения
Необходимостта от продължаващи инвестиции при спадащи месечни приходи от абонатите поставя пред сериозно изпитание не само малките играчи, а и големите телекоми, които влагат немалки инвестиции не само в собствените си мрежи, а и в придобивания и сливания. Целта на този процес е ясна – увеличаване на приходите от платежоспособната част от населението чрез предоставяне на пакет от различни услуги. Това е съчетано с оптимизиране на разходите за поддръжка, управление и надграждане на мрежовата инфраструктура. Намаляват се също разходите за персонал, ИТ системи, фактуриране, както и за събирането на абонаментните такси, което често е сериозно перо в разходната част на бюджета на телекомите. 
Според Мобилтел, един от най-важните фактори за икономическия растеж на страната е достъпът до броудбанд и увеличаване на потреблението му. „За съжаление, в България проникването на широколентов интернет все още е на много ниско ниво. Тук е потенциалът за бъдещо развитие, който телеком компаниите в страната откриват както за себе си, така и за обществото като цяло“, коментират от М-Тел. От компанията добавят, че комбинираните услуги тип Triple Play и Quadruple Play са световна тенденция, заемаща важно място в стратегията за развитие на големите оператори. Пакетното предлагане на няколко услуги дава възможност на клиентите да получат повече услуги от един оператор на по-атрактивна цена, с по-високо качество и надеждност. „Мобилтел се позиционира все по-активно като цялостен телеком доставчик, тъй като успешния телеком е този, който може да предложи цялостни телекомуникационни решения, в това число мобилни и фиксирани гласови услуги, интернет и цифрова телевизия“, допълват от компанията.
Според Александър Димитров, търговски директор на Виваком, сега е период на усъвършенстването на 3G мрежите, а започналото окрупняване и преструктуриране на пазара на фиксиран Интернет и увеличението на дела на пакетните услуги ще определят как ще изглежда пазарът у нас след 5 години. Развитието на телевизията, цифровизацията на ефира и желанието на хората да гледат качествено съдържание, съобразено изцяло с техните потребности, както и предоставянето на такова съдържание по поръчка, също ще бъдат от определящо значение за развитието на телеком сектора в близко бъдеще. Потреблението на мобилен интернет, ръстът и разнообразието на пакетни услуги и промените в регулаторните държавни изисквания са основните показатели, които трябва да се следят. Тепърва ще се реши и предизвикателството за изграждане на истинска потребителска лоялност. 
Глобул засега не съобщава за планове да навлезе на пазара на фиксиран интернет или телевизия, но регистрира сериозно увеличение на броя абонати на фиксираните си телефонни услуги, като в края на 2010 г. те вече са над 140 хиляди (около 6 на сто от абонатната база). 
Мобилните ШЛ услуги
Потреблението на услугите за мобилен достъп до интернет също продължава да нараства, като клиентите на Глобул, ползващи тези услуги към декември 2010 г., са с 50 на сто повече от края на 2009 г. Операторът очаква нарастване на трафика на данни през мобилните мрежи и усвояване на по-голяма част от потенциала на 3G мрежите в страната. „Вече е налице сериозно увеличение на дела на смартфоните сред всички устройства за мобилен достъп до интернет на пазара, можем да очакваме и подобно развитие и на пазара за таблети“, коментира Ясен Гуев, директор „Корпоративна политика“ в Глобул. Според него обаче засега мрежите от следващо поколение (4G), които да позволяват по-висока скорост за пренос на данни, не влизат в краткосрочните планове на Глобул. „Изграждането на такава мрежа изисква сериозни честотни, финансови и времеви ресурси, считаме, че потенциалът на съществуващите 3G мрежи не е напълно усвоен. Като част от COSMOTE Group обаче, можем да споделим, че Глобул ще се насочи към изграждане на мрежа по стандарта LTE“, допълва той.
Регулаторните промени относно поетапното намаляване на цените на роуминга в ЕС, засиленият вътрешен регулаторен натиск със сигурност ще доведат до сериозни промени на телеком пазара. В тази посока се очаква регламентирано намаляване на цените на телекомуникационните услуги, но не с досегашните темпове, тъй като цените у нас и сега са едни от най-ниските в ЕС. 
 


ШЛ предизвикателствата пред операторите

© Network World, Networkworld.bg

Силно представяне при мобилния броудбанд регистрира и Мобилтел, като броят на потребителите на мобилните широколентови услуги на телекома е нараснал до над 126 хиляди. След придобиването на Спектър Нет и Мегалан, чийто бизнес се управлява от новото дъщерно дружество на Мобилтел – М-Нетуъркс, компанията вече има и около 100 хил. потребители на фиксиран интернет достъп и цифрова телевизия, предимно потребители от София, Бургас и Варна. По думите на Никола Кичев, изпълнителен директор на М-Нетуъркс,  пред LiveNews.bg, пазарният дял на компанията на софийския пазар на фиксирани ШЛ услуги, е около 20%. Компанията обаче планира до края на 2011 г. да удвои броя на потребителите, които ще могат да се възползват от оптичен достъп до интернет по технологията FTTH. За останалата част от страната, предимно за по-слабонаселените места М-Тел ще разчита на мобилната си мрежа, доразвивайки потенциала и възможностите на сегашната си UTMS мрежа и надграждайки я постепенно до различни варианти на HSPA/HSPA+. М-Тел вече демонстрира в София работата на базова станция по технологията HSPA+, ползваща две носещи честоти, която осигурява 42 Mbps скорост към мобилен клиент. Тази пропусквателна способност е достатъчна за редица иновативни услуги, включително мобилна 3D телевизия. Въпросът е обаче да има платежоспособно търсене на подобни услуги и скорости, така че решението за инвестиции в тази версия на технологията от поколение 3,5G ще зависят от потреблението в отделните региони и от приходите от подобни услуги. По време на мобилния конгрес в Барселона т.г. стана ясно, че компанията има готовност да инвестира и в LTE мрежа, стига държавата да предостави нужния честотен ресурс и регулаторът да организира търгове за него. 
От Виваком заявиха, че 3G мрежата й (UMTS базирана) покрива 97% от населението на страната, а броят на абонатите, ползващи мобилен интернет през нея, се е увеличил през 2010 г. с 68%. В края на лятото 2010 г. компанията започна да предлага и цифрова сателитна телевизия, като за 4 месеца успя да набере близо 30 000 абонати. Инвестиционните планове на Виваком за тази година са разширяване на 3G покритието с цел покриване на 100% от населението и предоставяне на ADSL услуги за над 90% от населението на страната. От оператора обещават на клиентите да предложат и интернет със скорост до 100Mbps както самостоятелно, така и в пакет с други телеком услуги, както и да увеличат инвестициите си в  цифрови телевизионни услуги.
Димитър Радев, доскоро CMO на blizoo, смята че преходът от аналогово към цифрово ефирно разпространение ще позволи разчупване на двуполюсния модел на националния ТВ пазар и същевременно ще освобожди ефирен ресурс за навлизане на следващото поколение безжични технологии за пренос на данни, които да вкарат на мобилния пазар на услуги нови играчи и иновативни бизнес модели.
„Телекомите, както CBN без особени усилия предвиди преди 3 г., тръгнаха да разширяват бизнеса в данни и видео. Мобилният пренос окончателно би фиксирания. Алтернативните телекоми успяха само в кабелната телевизия и в Интернет. КРС продължи да се мъчи с роуминга, преноса на номерата, скъпото терминиране, цената за наем на метър кабел от мрежата на БТК, оплакванията от надписани сметки. Въпреки кризата голямата тройка удържа приходите и нормата на печалбата. Всъщност нашето мнение, базирано на наблюдение на 3000 компании от 80 сектора е, че телекомите са едни от най-добре управляваните компании в България, въпреки гафовете в билинг системите понякога“, коментира за Computerworld Людмил Стойчев от CBN. 
Телевизията като партньор и конкурент 
Още през 2008 г. в Централна и Източна Европа вече се провеждаше истинско състезание между платформите за цифрова телевизия. Сред възможностите за разпръскване на ТВ съдържание са технологии като DVB-S (сателитна), DVB-T (наземна цифрова), CVB-C (кабелна инфраструктура), IP телевизия, използваща изградени оптични мрежи до дома (FTTH) или медни инсталации (DSL), както и комбинация от наземна и DSL. Според Карим Тага, анализатор от Arthur D.Little редица традиционни телекоми като Vodafone, Telefonica, Deutsche Telekom и France Telecom, а и алтернативни оператори се насочват към този пазар, надявайки се на увеличени приходи. Освен тях обаче свои интереси имат собствениците на съдържание като MTV, BBC и HBO, които се насочват и към нови канали - виртуални оператори (MVNO), дистрибуторите на съдържание (Premiere, Sky), залагащи на времево отместване и персонален видеозапис, онлайн портали (Yahoo, Google, Skype), стремящи се да „избягат“ от PC обвързаността си и пускащи комбинирани мобилни/фиксирани услуги, както и производителите на крайни устройства, които също предлагат пакети от плейъри и ТВ съдържание. 
През септември м.г. Apple обяви нова версия на хитовия си приемник AppleTV. Видеофункциите му разчитат изцяло на „наемния модел" на iTunes Store: филмите в HD формат струват $4 за заглавия от библиотеката и $5 за нови филми, ТВ шоу излиза $1. Apple предлага и филми със стандартна резолюция за $4 за нови заглавия и $3 за включени вече в библиотеката. Наемът важи в рамките на 30 дни. След като започнете да гледате филма, трябва да го изгледате до 24 часа. Телевизионните програми предоставят 48-часов прозорец. За ТВ шоутата Apple TV ще следи кои епизоди вече сте гледали. Освен професионално съдържание, услугата дава достъп и до любителски кадри в YouTube (превърнал се почти в новинарски канал покрай събитията в Египет и земетресението в Япония), гледане на снимки от Flickr, на снимки и видео от сайта на Apple MobileMe.
Наскоро и Cisco обяви нова версия на своя продукт Umi, опитвайки се да направи своята платформа за домашна видеоконференция по-достъпна за масовите потребители. Компанията свали цената на услугата до $99 за година и обяви нов продукт за $399, който предоставя резолюция до 720p и е проектиран да работи с домашна широколентова връзка 1,5 Mbps в двете посоки. Първото устройство осигуряваше резолюция 1080p и разчиташе на 3,5 Mbps симетрична широколентова линия, услуга, която относително малко потребители в САЩ имат в домовете си.
Телевизиите у нас също ползват все повече платформи за разпространение - от ефир и сателит към интернет и мобилни мрежи. BTV например бе сред първите, които предложиха завършен сайт, включващ и записи на предавания, и онлайн излъчване, наскоро представиха и версия на сайта за мобилни телефони (вж. статията на стр. 24). 
 


ШЛ предизвикателствата пред операторите

© Network World, Networkworld.bg

В началото на март т.г. стана ясно, че услугата Nova Play на сайта на Нова телевизия вече ще предлага нова категория на сайта – „Филми“. В нея могат да се намерят най-популярните и интересни заглавия, излъчени в ефира на Нова телевизия, Диема и Диема 2. От 11 до 13 март бе достъпен за гледане филма на Тарантино „Криминале“, като във филма има 4 прекъсвания от по 30 секунди. за реклама. Има възможност за гледане на цял екран, споделяне или вграждане в сайт на клипа и отваряне в нов прозорец. Сайтът е безплатен, като е необходима е регистрация, за да се използват всички негови функционалности. „Нова телевизия излъчва единствено продукциите и сериалите, за които има права за разпространение в Интернет“, заявиха от медийната група.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2021 съгласно Общи условия за ползване

X